Анси
Това е сесия на пътуване в минали животи - регресия, проведена от Петър Петров на 31.03.2013г. Клиент „К“.
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ Себе си не мога да видя, обаче усещам много голямо открито пространство около мен, на много голяма поляна съм, в далечината дървета, спокойствие...
Петър: „ Ти как се виждаш? “
Клиент: „ Някак си все една съм на тази поляна, хем съм вътре в себе си.
Петър: „ Как се усещаш?“
Клиент: „... ръцете са женски, нежни, с дълги пръсти... леки дрехи, трева под краката ми... пътека, която минава в калдаръмена улица...“
Петър: „ На къде води тази улица?“
Клиент: „ Към моят дом“
Петър: „ Разкажи ми за него?“
Клиент: „ Градче, нещо голямо е, има много хора, сякаш е нещо като място където има слуги, не всички са ми роднини... Имам много хора, само знам, че са там, но не ги виждам, като че само премигват, но те не са важни...Двор, в ляво има много голяма зала, пусто ми е там...но аз искам да избягам от там. Средновековието,
Петър: „ Имаш ли задължения, как минават дните ти? Имаш ли си любимо занимание?“
Клиент: „Явно не съм жена от народа. Нямам задължения. Обичам да се разхождам!“
Петър: „ Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш 5-6 години напред, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „Пак съм на това място, само че съм в залата съм...огромна каменна зала...има и други хора, но не им обръщам внимание...тъжно ми е...сякаш нещо съм искала да направя, но нещо ми е попречило и аз искам отново да отида на поляната, и там съм отивала, за да съм сама със себе си...“
Петър: „ Върни се малко назад, какво се е случило, каква е причината да ти е тъжно?“
Клиент: „ По-скоро като усещане е...образите изчезнаха...не съм съгласна с някакви неща...хората имат власт... Не съм съгласна с... сякаш тези хора от голямата къща злоупотребяват със своето по-високо социално ниво. Франция, но не съм сигурна...“
Петър: „Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш 10тина години напред, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „ Разхождам се в градчето... там има река...езеро...постройка в средата на езерцето...затвор – това е затвор...имам много хора там...Аз вървя покрай него...много тъга има там...просто вървя... реката е доста голяма...
Петър: „На къде отиваш?“
Клиент: „ Просто се разхождам. Стигам до края на града. Има плача от камък“
Петър: „ Какво пише на плочата? – като усещане“
Клиент: „ Името на града“
Петър: „ Как се казва града?“
Клиент: „Анси“ – спелува го
Петър: „ Какво е името на този град в наши дни?“
Клиент: „Същото е“
Анси съществува и днес под същото име - Анси (на френски Annecy) е град в Североизточна Франция. Разположен е на северния бряг на езерото Лак д’Анси около малката река Тиу в подножието на Френските алпи
още истории...
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ Себе си не мога да видя, обаче усещам много голямо открито пространство около мен, на много голяма поляна съм, в далечината дървета, спокойствие...
Петър: „ Ти как се виждаш? “
Клиент: „ Някак си все една съм на тази поляна, хем съм вътре в себе си.
Петър: „ Как се усещаш?“
Клиент: „... ръцете са женски, нежни, с дълги пръсти... леки дрехи, трева под краката ми... пътека, която минава в калдаръмена улица...“
Петър: „ На къде води тази улица?“
Клиент: „ Към моят дом“
Петър: „ Разкажи ми за него?“
Клиент: „ Градче, нещо голямо е, има много хора, сякаш е нещо като място където има слуги, не всички са ми роднини... Имам много хора, само знам, че са там, но не ги виждам, като че само премигват, но те не са важни...Двор, в ляво има много голяма зала, пусто ми е там...но аз искам да избягам от там. Средновековието,
Петър: „ Имаш ли задължения, как минават дните ти? Имаш ли си любимо занимание?“
Клиент: „Явно не съм жена от народа. Нямам задължения. Обичам да се разхождам!“
Петър: „ Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш 5-6 години напред, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „Пак съм на това място, само че съм в залата съм...огромна каменна зала...има и други хора, но не им обръщам внимание...тъжно ми е...сякаш нещо съм искала да направя, но нещо ми е попречило и аз искам отново да отида на поляната, и там съм отивала, за да съм сама със себе си...“
Петър: „ Върни се малко назад, какво се е случило, каква е причината да ти е тъжно?“
Клиент: „ По-скоро като усещане е...образите изчезнаха...не съм съгласна с някакви неща...хората имат власт... Не съм съгласна с... сякаш тези хора от голямата къща злоупотребяват със своето по-високо социално ниво. Франция, но не съм сигурна...“
Петър: „Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш 10тина години напред, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „ Разхождам се в градчето... там има река...езеро...постройка в средата на езерцето...затвор – това е затвор...имам много хора там...Аз вървя покрай него...много тъга има там...просто вървя... реката е доста голяма...
Петър: „На къде отиваш?“
Клиент: „ Просто се разхождам. Стигам до края на града. Има плача от камък“
Петър: „ Какво пише на плочата? – като усещане“
Клиент: „ Името на града“
Петър: „ Как се казва града?“
Клиент: „Анси“ – спелува го
Петър: „ Какво е името на този град в наши дни?“
Клиент: „Същото е“
Анси съществува и днес под същото име - Анси (на френски Annecy) е град в Североизточна Франция. Разположен е на северния бряг на езерото Лак д’Анси около малката река Тиу в подножието на Френските алпи
още истории...
